Свободата на морето – репортаж BTV

Да искаш да избягаш от напрегнатото ежедневие и да търсиш усамотени и тихи места е нещо съвсем естествено.

Всеки по различен начин разбира и избира начина си на почивка. Едни искат да са сред много хора. Да имат хотелски комфорт, а връх на емоцията е среднощното увеселение в някоя дискотека. Други търсят съвсем различен начин и искат да избягат от всичко, което може да наруши тяхното спокойствие и емоцията идва от покой и хармония.

Какво ли не се изписа и изприказва през последните три години за дивото къмпингуване. Хората, търсещи диви места, бяха обвинявани във всякакви грехове и натоварени с отговорност за тонове боклук. Да не говорим за упреците в неморално поведение.

 Мисля си за всичко това, докато криволичим по планински път между безчет маслинови дървета и от време на време се разкрива синя морска шир.

Компанията е шарена. Финансисти, компютърен специалист, биоложка, адвокатка и хора с други професии. Целта ни е да обиколим с каяци един от гръцките острови за няколко дни. Пристигаме в малко селце и бързо се приготвяме за отплаване. Морето не е гостоприемно, но ние не се отказваме.

Решили сме да изминем разстоянието от около 6 километра до отсрещния остров Скиатос в Гърция. Едва отърсили се от пътуването, се понасяме във вълни от около 2 бала. Течението ни отнася и борбата не е лесна. Малко от нас са професионалисти, а и каяците са натоварени с доста багаж. Не се отказваме и след тази първа солена морска среща пристигаме на отсрещния бряг.

Макар и уморени, по лицата на всички се чете задоволство. Идва моментът да се насладим на сините лазурни води. Така неусетно идва и вечерта. На плажа се готви леща. След вечеря следва мигът на звездното пътешествие, когато преди да затвориш очи се взираш в обсипания със звезди небосклон. Умората си казва своето и всеки се пренася във вътрешния свят на собствените си сънища.

Тишината е нарушавана само от разливащите се вълни по брега на няколко метра от бивака. Утрото е също тихо. Слънцето все още не е изгряло.

Събуждането е не по-малко приятно. На газовия котлон се вари вода за кафе и чай. Всички вече са в ритъма на живот по тези места. Никой не бърза, говори се тихо. Морето също е притихнало и прилича на езеро.

Събираме багажа си за следваща дестинация. Специално се озъртам да видя, какво ще оставим след себе си. Уви, нищо не намирам. Всичко непотребно като боклук е събрано грижливо. На плажа оставаме само следите от каяците след себе си. За тях ще се погрижат вълните, за да заличат напълно нашето присъствие. Всъщност това е правилото. В природата трябва да влизаш и най-вече вече да излезеш, без да оставяш никакви следи от присъствие.

По тези места няма никой, който да съблюдава за правила. Самите места те карат да ги спазваш и да пазиш чисто. Няма как да е по друг начин. Природата ни е приютила и ни е дала всичко и ние трябва да и благодарим. Правим го.

Плаваме около брега. Редуват се различни гледки. Понеже гребането на моменти е монотонно и скучно, си мисля за отношението на гърците към това, което имат като дадености. Мисля си, че те много отдавна са разбрали, че това е техен капитал, който им е дала съдбата и той е техен актив за поколения напред. Затова сигурно и през ум не им е минало да го застроят. Да, имат много морска територия, но мегаломания липсва. Когато спираме на дадени плажове за почивка, виждаме малко заведение, което се стопанисва от някое семейство. Подредено с много вкус, но по най-простия начин, по-скоро декорацията е много хубава. Това е всичко. Няма нищо излишно.

На плажа липсват разни хора, които се грижат за интересите на някой концесионер, и табела, която да ти пояснява, че ако не използваш шезлонг и чадър, не си желан и мястото ти е някъде встрани.

Не че има нещо лошо да се печелят пари, а и гърците едва ли може да ги определим като хора, които не знаят да го правят. Имат много опит и знаят как се прави. Умно и без принуда. Място за прехласване няма. Няма място и за апели да не се рекламира или не Гърция. Социализмът си отиде, а с него и забраната да отидеш, където искаш. Далеч по-добре е не да се прави недостоверна агитация, а да се учим от опита на другите.

Пътуваме и се разделяме емоционално с краткото си пътешествие. С наближаването на България настава оживление. Може да отидеш навсякъде, но ние сме си българи и сме свързани с нашата родина. Обичаме си я. И все пак не у нас, а в Гърция никой не ни попита къде отиваме и не ни попречи да бъдем свободни в избора си да заспиваме под звездите.