+359 877 505 991

Една сбъдната мечта

By Borislav Paunovski / юни, 13, 2013 / 0 comments
Една сбъдната мечта
5 (100%) 1 vote

Всичко започна през есента на 2011 година, когато един колега ме нави да се запиша на бригада в Америка, а именно Аляска. Той така и не дойде, но аз заминах с една колежка от университета с идеята да работя и да работя, макар че се съмнявах в това. Още на влизане в Америка ме вкараха в една стаичка заедно с разни африканци и азиатци със съмнителни документи. Оказа се, че имам грешка в документите и след 1 час чакане ме пуснаха в Америка с уговорката до месец да си пратя документите в столицата за справка. След премеждията с документите, намирането на квартира, дойде и работата – камериер в хотел. Дните потекоха един след друг, нищо специално – работа, вкъщи,работа. Тъй като никой от съквартирантите ми не беше особено запален да разузнае какво има около и във града, аз сам започнах да обикалям след работа с колелото и да се наслаждавам на слънчевото време, голямото небе и чистия въздух на градска Аляска . На втория месец както си карах и видях табела за едно езеро във един от многото сравнително луксозни квартали на Анкъридж. Нещо ме подтикна да тръгна по табелата, стигнах до езерото и видях каякар по средата да тренира своето ескимоско. Това беше първият каякар, когото виждах там. Същото това нещо ме подтикна да го изчакам, макар че много ми се тръгваше, и така се запознах със Стив. Разкаах му, че и аз карам лодки, той веднага се нави да ме вземе с него да караме и да ми намери наякакъв каяк и екипировка. Даде ми телефона си и през следващите 2 седмици му звънях през ден за да се уговорим. Бях започнал да се отчайвам, когато неочаквано получих SMS „Искаш ли да пускаш клас 4 във малък плейбоут каяк утре”. След кратки разсъждения се навих и така започнах да карам каяци във Аляска. Първата ми река- Willow, като джуджето, беше тясна с продължителни бързей. Нивото не беше много високо. Точно преди края се намираше една от най- добрите вълни за сърфиране в Аляска. С малката си лодка успявах да се задържа на вълната и да направя някой и друг номер. Така успях да им се издигна в очите и след спускането Стив ми каза, че ще ми звънне за следващият път.
Следва продължение.

bo4i alaska